Доверието!

„Доверието съществува единствено и само по отношение на сигурността, че двама души, които са тук и сега, са важни един за друг и в общуването си, те ще изразяват своята истина такава, каквато е. Усещането, че в общуването крием и изопачаваме онова, което наистина мислим и чувстваме, не можем да сбъркаме по никой начин. Така се поражда недоверието помежду ни. Може би, защото избираме да не знаем и понасяме истината за самите себе си или за другите, именно тя се превръща в едно от най-нужните, дефицитни и търсени от нас качества в хората, с които общуваме. А имаме ли смелостта да я даваме и получаваме?“
Това изисква куража да сме честни със самите себе си, да изразяваме открито своите мисли и чувства, и да предложим това и на другия. Да не се страхуваме, че ако кажем „Не”, то ще спрат да ни обичат или разлюбят.
Доверието се свърза преди всичко с нашата идентичност, с нашата духовност, с нашето място в света. Благодарение на него формираме нашите убеждения и това, в което вярваме. В човешките взаимоотношения то е необходимо условие, както за всекидневното общуване, така и във всички форми на формалното, делово общуване. В по-малка или по-голяма степен, за да се стигне до решението на повечето проблеми, които опират до междуличностни взаимоотношения, е необходимо наличието на това катализиращо взаимоотношение, определяно като доверие. То не е константна величина и всеки се нуждае от него в различна степен. С нарастването на доверието взаимоотношенията стават по-стабилни и обратно, с намаляването му се разклащат.
При трудности в доверяването е добре да преразгледаме миналото си и преработим собствените си страхове. Най-често в основата на недоверяването стои страхът от отхвърляне и изоставяне. Това може да означава наличие на личностни проблеми, негативни преживявания или психични травми.
Когато доверието в любовта липсва, живеем с усещането, че ни забраняват да бъдем истински, че нямаме право на определени чувства, емоции и мисли. И тогава тя се свива в някой ъгъл, и на нейно място се установява враждебността, страхът, омразата, неискреността. В такива условия се ражда и ревността. Ревността е несигурност в себе си. Тя се проявява чрез неудовлетвореност, подозрения, съмнения и собственически страсти. Желанието за контрол над другия заменя доверието и се установява „контрол през любовта”. А това любов ли е?
Естествено, доверяването винаги съдържа доза риск. Този, който пръв се разкрива е уязвим и за известно време другия получава власт над неговите чувства. Когато се отпуснеш в ръцете на някого, той може да те остави да паднеш. Но не го ли пробваш, сигурно е, че ще си изгубил и прегръдката.
Ако в процеса на доверяване, усетим атмосфера на топлота, почувстваме че сме приети и подкрепени, и ако са се разкрили в отговор пред нас – това е база за доверие, фундамент, върху който си струва да се гради.
Защото доверие се гради.
Първо правим арматурата, после изливаме бетона и тухла по тухла…..
И е нужно време.