ГОЛЯМАТА МЕЧТА























Вървя самотна сред люлякова гора
и очаквам любовта ти аз да грабна.
Присядам до китния речен бряг
във водата лика ти мил искам аз да зърна.


Ти си моята голяма и силна мечта.
Ти си моя житейски светъл мояк.
В сърцето си тая любовта към теб
знам ти ще ме избавиш от сивия мрак.


Изваян си с тяло от древен скуптор
с милосърдно  за човешките драми сърце.
Ти си не само човек, но и приятел верен
Иконосияещо и божествено нежно лице.

Душата ти е чиста – вода кристална
с дълбоки, тайнствени красиви очи.
Любовта и приятелството – красива вярна
излъчват топлината на слънчеви лъчи.

Пътища различни изминахме двама,
но знай, приятелю, съдбата ще ни събере.
Моят път беше тежък – чудовищна драма,
но Бог е милостив и любов ще ми даде.


 Автор : Виктория Милчева

Популярни публикации от този блог

Хора много,човеци малко

ЧЕРНО МОРЕ

Изповед на твореца