СЛУЧАЙНА СРЕЩА


















Аз зърнах те веднъж случайно.
Бях девойка засмяна и млада.
Ти бе момък с лице сияйно.
Красив, неустоим като грамада.

В мига, в който те видях. Разбрах,
че ти си моят принц, ти си моя  мечта.
Любов от пръв поглед и то без страх
нося я с години в сърцето обичта.

Изписан като икона, чаровен.
Ти приятел верен си за мен.
Ти добър си, нежен и гальовен.
С благ характер, мил и вдъхновен.

С душа ранима, силна, чиста.
С характер си силен, устремен.
С усмивка нежна и лъчиста
с осанка на лидер несломен.

 Автор : Виктория Милчева

Популярни публикации от този блог

Хора много,човеци малко

ЧЕРНО МОРЕ

Изповед на твореца