Виктория Милчева стихове АРТ

Вървя самотна сред люлякова гора и очаквам любовта ти аз да грабна. Присядам до китния речен бряг във водата лика ти мил искам аз да зърна. Ти си моята голяма и силна мечта. Ти си моя житейски светъл мояк. В сърцето си тая любовта към теб знам ти ще ме избавиш от сивия мрак. Изваян си с тяло от древен скуптор с милосърдно   за човешките драми сърце. Ти си не само човек, но и приятел верен Иконосияещо и божествено нежно лице. Душата ти е чиста – вода кристална с дълбоки, тайнствени красиви очи. Любовта и приятелството – красива вярна излъчват топлината на слънчеви лъчи. Пътища различни изминахме двама, но знай, приятелю, съдбата ще ни събере. Моят път беше тежък – чудовищна драма, но Бог е милостив и любов ще ми даде.   Автор : Виктория Милчева

Аз зърнах те веднъж случайно. Бях девойка засмяна и млада. Ти бе момък с лице сияйно. Красив, неустоим като грамада. В мига, в който те видях. Разбрах, че ти си моят принц, ти си моя   мечта. Любов от пръв поглед и то без страх нося я с години в сърцето обичта. Изписан като икона, чаровен. Ти приятел верен си за мен. Ти добър си, нежен и гальовен. С благ характер, мил и вдъхновен. С душа ранима, силна, чиста. С характер си силен, устремен. С усмивка нежна и лъчиста с осанка на лидер несломен.   Автор : Виктория Милчева

Животът ми е виенско колело игриво, върти ме безспир, докато изпадна в несвяст. Ту надолу се спуска стремглаво, закачливо, ту нагоре яко   излита с буйна страст. Животът ми е виенско колело. Устремен стоиш ти долу сред тълпата. Отправил погледът си ястребов и търсещ мен, събираш в шепи   чудесата. Животът ми е виенско колело. Студен дъжд и ледени тръпки изпълват ми душата. Ту бури, виелици бушуват всеки ден. Ту вяра и надежда изпълват сърцата. Животът ми е виенско лудо колело. Тук поря дните смело с порив див. Стоя скована или отлитам с птиците на юг. Предпочитам аз живот щастлив.   Автор : Виктория Милчева