Виктория Милчева стихове АРТ

Вървя сред лехите с нацъфтели рози. Тук няма фалш и лицемерни пози. Носи се мирис на нежни цветя и красота, която ме кара да летя. Имам желания и хиляди надежди с чаша вино отмятам болка и одежди. Пирина пее моята лирична песен душата ми по теб лети. Животът е чудесен! Седя и мечтая за деня, когато ще сме двама. Сърцето ми зове те, любими, без драма. Искам телата с постеля топла да обвием, с   целувка нежна глътка вино да отпием. Не искам повече болка и тъга. Ела! Остани при мене навеки сега! Искам да усещам сърцето ти лудо да преживеем двама поредното чудо. Чакам те! Къде се бавиш, мили? Ела! Да те чакам вече нямам сили. Искам със светлина живота ми да озариш. Любов,внимание и нежност да ми дариш. Да почувствам, че отново аз живея, че с   хиляди мечти не спирам да лудея. С чаша руйно вино в буйна младост да отпием първа глътка обща радост. От копнежи тялото ми нежно тръпне. Мрачн...

Докога ще бъда използвана, тормозена? Докога ще бъда самотна и тъжна роза? Не ще пролея и една сълза мимозена. Ще изправяли   снагата в горда поза. Тъгувам аз, но ще намеря жизнени сили и ще тръгна по трънливия и единствен път. По друм стръмен ще мина аз с приятели мили, които болката ще излекуват в родния кът. Вървя напред смело и гледам с поглед дързък,благ. Успехи ще жъна. Аз съм млада и красива. Ще премина успешно   през стръмния висок праг и през мъглата студена, гъста   и сива. Зная пътят ще бъде труден, осеян с мини, с много заложени опасни, страшни   капани. Ще мине време и болката ми   ще отмине, ще заздравеят в сърцето дълбоките рани . Вървя все напред и черпя аз жизненисили, от въздуха, от вятъра ,   от верните   ръце. До мен ще   има обич и приятели мили, които топлят моето изстрадало сърце. Автор: Виктория Милчева

Когато утрото погали ме с перцето, с изгрева носещ детската радост. Аз ще тичам с щастие в сърцето изпълнено с обич и младост. Първи юни е ден прекрасен. На децата празник е забавен. Слънчев ден – топъл и  ясен друг на него няма равен. Подаръци чудни всеки ще получи. В детски смях денят ще премине. Може песен детето да научи и в радостни игри деня да отмине. Мамо, татко донесете ми радост! Стая пълна с книжки и играчки. Спомнете си детството и вашата младост време изпълнено с хапливи закачки. Първи юни с любов го славим – ден на децата по света. Снимка за спомен ще направим пъстра като пролетта. Автор: Виктория Милчева

Зад утрото ясно се е скрила нощта – тъмна безразлична, коварна. Мечтая за чистите пориви на младостта. Мечтая за любов безкрайна и вярна. Сладък парфюм на любими цветя – крия аз в моето любящо и верно сърце. Сънувам любимия и търся радостта оглеждам се в неговото тайнствено лице. Двама прегърнати танцуваме под дъжда. Той отмива късчета от старите рани. Мъча се да изтъркам всяка режда. и да настанат дни лъчисти, отбрани. Но той е като изкривено огледало – един ден прекрасен, любеобилен и чист, на другия ден изгаря щастието цяло и превръща се в каменен обелиск. Как да обичам този човек с две лица? Как да повярвам на искреност и вярност? Той носи в утробата си две женски сърца и иска от мен да скрие своята коварност. Автор: Виктория Милчева

София е моят роден град, тъй древен, вековен и богат. С минерални извори си ти, обграден от сини планини. Сутрин слушам песента на птиците през есента. Антики от древни серди нанизани като реквием на Верди. Камбаните на храма Невси и уникалните багри и фрески на Боянската църква върховна напомнят за слава вековна. Автор: Виктория Милчева

По – зли коварни птици от тях не съм срещала, дете. Те са пресметливи убийци летящи в софийското небе. От „Дондуков“ до „Левски“ направиха гнезда чудесни. На „11-ти август“ още две – ах, дом чудесен имат те. От морето долетели София за дом приели. Лястовички и врабчета  ведно гларусите гонят всекидневно. Сутрин рано слушам аз дяволският им звучен глас. Писъци и крясъци зловещи правят към бунището полети успешни. Кръжат в софийското небе чакат поредната си жертва те. Стоят на пост и всеки час променят фауната и нас. Автор: Виктория Милчева