ВЯРНА ЛЮБОВ

Зад утрото ясно се е скрила нощта –

тъмна безразлична, коварна.

Мечтая за чистите пориви на младостта.

Мечтая за любов безкрайна и вярна.

Сладък парфюм на любими цветя –

крия аз в моето любящо и верно сърце.

Сънувам любимия и търся радостта

оглеждам се в неговото тайнствено лице.

Двама прегърнати танцуваме под дъжда.

Той отмива късчета от старите рани.

Мъча се да изтъркам всяка режда.

и да настанат дни лъчисти, отбрани.

Но той е като изкривено огледало –

един ден прекрасен, любеобилен и чист,

на другия ден изгаря щастието цяло

и превръща се в каменен обелиск.

Как да обичам този човек с две лица?

Как да повярвам на искреност и вярност?

Той носи в утробата си две женски сърца

и иска от мен да скрие своята коварност.

Автор: Виктория Милчева