Виктория Милчева стихове АРТ

В черепът ми се въртят всякакви мисли за живота ми нелек, но собствен, за светлина, за надеждата, за добро и всеки житейски път, научен урок. Душата ми е красива със ярка светлина, дори да има много болка в сърцето. Тъга ме обзема, чувствам се безсилна, но ще разреша всеките проблеми някой ден.  В мислите ми нахрува нежна вълна със топлината на свирещото пиано наслаждавам се на приказния залез и вдигам наздравици за здравето наше. Защото има любов и надежда в нас, а добрите думи и жестове са ни дар те не могат да бъдат преброени, но са вдъхновение за сбъдната мечта.   В черепът ми нахлуват разнородени мисли зареждат ме в изобилие със сили. Научих си урока, не трябва да се доверявам внимателно всеки момент да оценявам. Прекрасен е животът, ако кажем истината, но нямаме отговори на всички въпроси! Животът е тъжен, ако изчезва любовта и от край до край около нас е изпълнено с лъжа! Някои хора издумват, че животът е гаден, други хора мълвят че животът е красив! Живот...

Мило мое слънчево момче, ти за мен си скъпо зайче, а гласа ти е нежно кадифе.  Душите ни във вечността се търсеха  и благодарят на Господ, че внезапно ни ги събра.  На нашата Земя той случайно срещна ги, и дори небосвода  не успя да ги раздели. Времето говори ни вече,  че моментът   превърна във любими години, които възпламеняваха моята душа, а сега във свидните година, стопли моята снага,  с твойта мъжка топлина. Говори ми,  минутите тогава спират. Дори погледите ни  и докоснатите устни  превърнаха се  в една картинка, с красива светлина. Сега любов  допират се ръцете ни и превръщат страстта ни  в истинска нежност,  с незабравима доброта. Очите ни  заглеждат раменете ни,   загряна съм  от твойта топлина,  дори бедрата ни се сляха,  взаимно тръпнещи  от порив вечен, и доказват колко нежен си, искрен и земен.  Зная колко мъдър си,   загърбвайки лошото...