ЗИМАТА НА ЖИВОТНИТЕ В ГОРАТА


В един приказен зимен ден
две пухкави зайчета игриви
къщичка уютна построили
дом чуден за Коледа украсили.

Сняг се сипе на парцали 
зайчета гости скъпи чакали.
Вълчо и Мецана бързат през гората
усещат на трапезата аромата.

И зимата животни ще събере
през суровото зимно време.
Неудържимо с сняг валеше,
тъй както през зимата вали.

Но внезапно Мецана се подхлъзна,
уплашено нададе силен вик.
За секунда я хвана Вълчо и дръзна
каза ѝ отваряй си очите всеки миг.

И глуповато Лиса се ослуша,
усетила другарка топлина.
Свенливо между тях се сгуши
премръзнала почувства добрина.

Снежинките ли тъй горяха
или за миг изгаряха звезди.
Те тръгнаха, след тях вървяха
незаличими другарските следи.

А зимата величествена токущо беше
разкрила свойте истински красоти:
снегът натрупал наоколо блестеше...
И оттогава навсякъде все блести. 

При зайчета всички се скрили
птици, животни, полски мишки.
Задружни всички ръченици заиграли
чудни песни в този зимен час изпяли.

Приказката тук сега приключва
всички историята дивна ще научат.
За зимата на животните в гората
и силата на приятелството цената.
Автор: Виктория Милчева

Популярни публикации от този блог

ОДА ЗА ЛЮБОВТА

Добре дошъл, Декември!

Хора много,човеци малко