ПОТОМКА
На българска
земя съм аз родена-
тя родина моя е
и дом чудесен.
С песента на
славеите съм окрилена
прилитам като
орлица Пирин вечен
и в Дунав нозе потапям аз засмяна,
кръстя се в църквата в Бояна с премяна.
Разпервам над
Рила волни, силни криле -
орлови като на българските царе.
Откърмена съм аз от
родния Балкан
с характер буен и с нрав дори необуздан.
България за мен
е опора, любов и закрила -
бащина стряха - гнездо в сърцето свила.
Пазя завета на моя български род
потомка съм на
славен и велик народ.
Горда българка съм, мила моя мамо.
Крача в бъдното смело до твойто рамо.
Аз дъщеря свидна търся път и брод
в историята наша, в небесния свод.
Автор: Виктория Милчева-Тори М