ТЯ ТАЙНИЧКО РИСУВАШЕ КАРТИНИ
Тя тайничко рисуваше картини.
През прозореца мечтаеше в нощта.
Вървеше боса през лехи от рози и къпини
гонеше от живота студ и самота.
Очакваше да дойде първа пролет.
Далече да прогони ледената зима и студа.
Сърцето ѝ копнее за любов, за полет,
за игрите жадувани през младостта.
Вървеше наивно в чистата любов
и чакаше да дойде тоз очакван миг..
Живееше в картина пълна с цветя и зов,
тъй мечтана беше нейната любов и стих.
Рисуваше небосклона ярко син,
в сърцето не таеше злоба,суета.
Обичаше безкрайно своя малък син
от нежната ѝ усмивка лъха топлота.
Автор: Виктория Милчева