ТЯ ТАЙНИЧКО РИСУВАШЕ КАРТИНИ
Тя тайничко рисуваше картини. През прозореца мечтаеше в нощта. Вървеше боса през лехи от рози и къпини гонеше от живота студ и самота. Очакваше да дойде първа пролет. Далече да прогони ледената зима и студа. Сърцето ѝ копнее за любов, за полет, за игрите жадувани през младостта. Вървеше наивно в чистата любов и чакаше да дойде тоз очакван миг.. Живееше в картина пълна с цветя и зов, тъй мечтана беше нейната любов и стих. Рисуваше небосклона ярко син, в сърцето не таеше злоба,суета. Обичаше безкрайно своя малък син от нежната ѝ усмивка лъха топлота. Автор: Виктория Милчева