ОБИЧ
/на сина ми Антон/
В заблуда дълго и безропотно живях,
мислих, че съм обичана, засмяна.
Летях, мечтах, но за нещастие разбрах,
че истинска любов в живота няма.
Господ прекрасен дар ми изпрати
за детето мое аз ще живея.
Любовта за мене няма дати,
за моя син ден и нощ копнея.
Благодаря ти, Господи, за всеки ден
и за сина, с който ме ти дари.
Той е богатството истинско за мен
и щастие що безспир у мен гори.
Виктория Милчева
