Виктория Милчева стихове АРТ

Знаеш ли, татко, мили, любими, колко нужда аз от теб съм имала? Кото растях, къде бе: „Кажи ми?“ да лекуваш раната в мен зинала. Защо те нямаше в студена зима и лете, когато се лутах, не знаех що да сторя. Когато търсех топлина като малко цвете, жадуваща грижа и бащина опора? С майка разговарях за съдба проклета тя ми даваше съвети,   в нея вярвах. Но от теб не сетих таткова подкрепа, бащина ръка за утеха не сварвах. Въпреки всичко, аз много те обичам. Километрите не ще могат да ни разделят. Нося те в сърцето си и в теб се вричам. А зрелостта щастие и радост ще ни дарят. Виктория Милчева

/на сина ми Антон/ Господи, със свидна рожба ти дари ме със син силен, мил, добър, умен и талантлив. Поклон, Боже! С вест чудесна известиме, щастлива съм със   сина си нежен обичлив. Дните ми   редят се радостни, прекрасни, които Бог и съдбата ми е отредила. Нижат се годините нежни, топли, страстни с детето, на което живота съм дарила. Писано ми е било и на мен от Бога да вървя по тази медена пътека. Да надувам на плодородието рога да водя сина си за ръчичка мека. Споделям в стих моята безкрайна радост и любовта към сина ми мил, чудесен! Той е дар от моята прекрасна младост. Щастие от този   Божи дар небесен. Виктория Милчева

/на сина ми Антон/ В заблуда дълго и безропотно живях, мислих, че съм обичана, засмяна. Летях, мечтах, но за нещастие разбрах, че истинска любов в живота няма. Господ прекрасен дар ми изпрати за детето мое аз ще живея. Любовта за мене няма дати, за моя син ден и нощ копнея. Благодаря ти, Господи, за всеки ден и за сина, с който ме ти дари. Той е богатството истинско за мен и щастие що безспир у мен гори. Виктория Милчева