Виктория Милчева стихове АРТ

Обичам да потъвам в погледа ти,  боли, ако пулсът ти не се слива с моя! Истински с теб всеки миг се усещаме часовете минават, блянове преследваме, а душите ни мигом се сливат, мечтите ни хоризонти откриват. Твоето щастие зная е мое  един поглед ще те трогне. Мен във тебе аз откривам единствено за теб аз дишам часът на щастие не отмивам. Тишината в нас е спокойствие а доверието ни има сила необяснима. На теб истинска любов отново давам и взимам от теб без отчет една химера имаме постижима... Автор: Виктория Милчева  20. 05. 2024 г. посветено е на Иво 💕💕💕🐰

Вярвам в живота. В чудесата. И с усмивка. Аз дишам дълбоко, живея, творя децата си неотлъчно всеки ден закрилям. Тъй както умея с много любов топлина, обич, надежда  с дерзания. Аз боря се до колкото мога.  Живота е тежък, но истински хубав.     В сънища тъмни и неразбрани. В ежедневието си неминуемо обичам. Мъжа ми обожавам  в него се вричам. За него аз живея мечтая, копнея. Дните с него деля истински живея. Дарявам добро на хора в нужда. Залъка хляб на бедния без да се замисля намига ще дам. И радост истинска аз ще изпитам, че отново направих някой щастлив. В малкото щастие. И в малките тайни. Аз вяря не губя. Прошка давам. Лукавия сам да се оправя С глава вдигната продължавам напред. В блаженна развръзка. В очарованието, заходно вричане. В моите стихове - наивни и дръзки. И с надежда Аз силно обичам. Правилните пътища. С хора. И с истини. С топлината на дом и огнище. Смирено пристъпвам. Със сълзи на пречистване. С любовта, без която не мога да дишам. Аз вяра в живота не

Писмо до себе си аз пиша на мечтата си ще дам крилца. Споделяйки какво много искам в писмото си на вас ще издам. Когато стана толкова голяма колкото сега е моята мама. Искам аз да бъда звезда да оставя след мен следа. Ходя на танци, пиано и вокал  на театъра съм се отдала. Вече снимах се в реклама и сериал спомени чудни аз в шепи сбирам. Мечтая да покоря чуждите сцени и да сбъдна мечтите си смели. А, когато имам истинска муза стиховете мои тя ще слуша. Искам да имам професия втора с нея да помагам на всички хора. Когато стана много голяма  ще стана и лекарка аз зная. Ще помагам на малки и големи идвайки при мен с проблеми. Лекции ще преподавам на студенти ще имам незабравими срещи. С професиите си ще обиколя света  и ще оставя след мен незаличима следа.  Писмото си тук ще приключа  дано в живота си да сполуча.  Автор: Виктория Милчева 

Миша и Антон са вече космонавти с астрономията твърде запознати. Полетяха в космоса с ракета, виждат в миг първата комета. Пред тях открива се хоризонт като нежно черно кадифе. Зърнаха звездите в близост на пистата в чудното небе. Пристигнаха двамата на Луната и селфи изпратиха на Земята. Кацнаха с ракетата на Уран и се срещнаха се с уранците, които приличат уругвайците. Млечния път от край до край се разпростира някак лесно, сякаш някой нарочно е разсипал топла чаша мляко по небето. Но има също, разбира се в небето  една малка и голяма мечка, зоо царство в звездна система, което виждат от всичките страни. Отпътуваха щастливи към Земята, с усмивка изпълнили мечтата. С ракетата кацнаха успешно полета преми тъй чудесно. От Плутон се чу силен звън. Бързо скочиха Миша и Антон навън спогледаха се двамата тогава, че всичко е било просто сън.  05.01.2024 Автор: Виктория Милчева 

Слънчо чуден дъжда прогони така спокойно силничко блести, всички в градината сме доволни и ще играем на игрите модни. Вижте ми шареното пони засмени ще го яздиме с Тони. После ще играем на война заедно с другите деца!   Аз съм полицаиката Миша сбъркате ли фиша ще ви напиша. Имам си белезници и пистолет и ще внасям в градината ред. Сега ще играем с тебешири и рисуваме разноцветни картини. Сами нарисума розов крокодил по голям и страшен от този в Нил.   Жълтия петел на Жорко седи до заека на Бойко. С момичетата играем на въже карат се да не стоим на слънце. В групата ни „ Малкия принц” на обяд спокойно всичси спим. Като станем в три след закуска всеки от нас с мама градината напуска. Автор: Виктория Милчева

Моите стихове са тъй различни пълни със степна прохлада и топлина. Сладки като мед - нежни като коприна може да се нарекат понякога наивни. Тъжни и горчиви като пелинът с тях раните в душата си лекувам. Просто поетеса съм не се преструвам разкривайки моят житейски път. Пиша от душа-стиховете се реят думите и римите в тях живеят. От всеки ред история се ражда топлина и студ - равномерна и странна. Поезията ми харесват я други не това не може да ме натъжи и спре. Стиховете ми са от същия вид като времето от изминала година. Всеки път – аз правя равносметка, не обвинявам никой, но в мен отеква. Може би е глупаво да искам много нещо ново ще напиша твърде скоро. Автор: Виктория Милчева