Виктория Милчева стихове АРТ

Искам тялото ми да помни ласки те горещи, да усещам твоята топлина и нежност- с очи и устните ти галещи на свещи, шепнещи в нощта, двамата трептиме вечно.  Помня и ръцете ти галещи с жар. Помня раменете ни голи и пламтящи с нежна доброта те запалват цял пожар, трептящи като трепетликите горещи.  Бедрата ми нежно ти докосваш с власт пламенно се притискат тяло в тяло, тръпнещи  от порив с неудържима страст превръщаме се в единно цяло... Луната златна усмихва се над нас на това,  което двамата творим. Угасна - да не пречи в този час случва се вече покрива не удържи.  Няма я болката днес в нас вече. Дните и нощите са ни общи и чудесни. Сбъднаха се вече жадуваните мечти - копнежите,  желанията и племенните дни. Автор: Виктория Милчева

Студ, мраз и страх- изгарят душата ми нежна. Мраз, студ и страх- път тъмен с бодливи тръни. Мракът трябва да премина да достигна до светлината чистотата до поляната ухайна и да грабна щастието, топлината. Лутам се в тъмнина- мрачна, гъста, страшна. Сълзи, мъка и тъга ме разяждат от дън душа. Крача към върха без ядове и гняв само чистота обич и любов. Слънчевият изгрев ме изправя права и ме изпълва с огнен зов. Автор Виктория Милчева 

Когато сълзите топли се стичат и гърлото  ми изгаря от тъга. Тогава болката изгаря ми душата и  аз се моля и мечтая за светлина. Душата ми ранима се моли, за светли, чисти идващи дни. За дни весели и тъй лъчисит – усмивки, сбъднати мечти.... Мечтая и твърдо зная аз ще дойде деня и в моето сърце – радостта и усмивка чиста не ще слизат от моето лице. Желая най - искрено  мечтая, да дойде ден светъл и чист, в който ще танцуваме до забрава, че ще се радвам на щастие безспир.        Автор: Виктория Милчема

Съдбата ми бе отредила живот нелек, но като маяк се появи и я промени. Помислих, че е минал не ден, а век, който модифицира моите съдбини. Какво е да си единствена жена разбрах. Дарена с обич, изобилие, засмяна. Да летя със славеите успях - щастлива, красива, пременена. При теб ще долетя през океана - нежно ще прегърна силното ти рамо. Ще повтарям колко те обичам и пред Бога вечно ще се вричам. Чуй сега! Живота нека да тече, като река мъките ни да отмива. Зло и болест със сърп да отсече и с благодат чист да ни залива. Автор: Виктория Милчева

Палави снежинки  падат от  небето. Летят весели  над улиците и  полето. От тях  побелява цялата природа, с Дарлинг и  шейната към  баира водя. Като  пеперудки малките  снежинки гледам  как  се гонят  сред  простора  всички. Всяка  иска  първа  да  достигне  до  земята, за  да  достави  голяма  радост  на  децата. Толко много  са тези малки  балеринки, че цифрите  не  стигат  да  ги преброим  всички. Аз  съм  първолаче, вече  зная  да  броя  до сто, а  белите  снежинки  са повече  от сто и  едно… Палави снежинки  падат  от  небето. Заспиват през  зимата  цветята  в  полето, но  дойде  ли  прекрасна китна  пролет- снежинки, преспи и  партинки готови са...

        Снежинки  нижат  се  навред, танцуват  в чуден  пирует. Падат  усмихнати  в  захлас и правят  дълбоки  преспи  всеки  час. Обичам  бялата  прекрасна  зима. Бой със снежни  топки  пак  ще  има. Задружно от  баира  всичките  деца ще  се  пързаляме със ски и с шейна. Търкаляме  голяма снежна  топка, нея ще превърнем  в чуден Снежко. Ще му  поставим морковче за  нос, две очи, уста и  метла  с поднос. Не си  отивай бяла,  снежна  зима! Весело  хорце  в двора  пак  ще  има, около  нашият  прекрасен Снежко, ще  правим още  снежни  топки Сежко.           Автор: Виктория Милчева

Дядо Коледа хайде при нас ела, със Снежанка и с торба в шейна. Подаръци ти раздай на добричките дечица и ги погали с топла бащина ръчица. Да са живи, да са здрави догодина – румени, засмени до година , до амина! С бележки отлични всички слисах даже писмо самичък ти написах. С весели игри и тържества чудесни не ще забравя книжките и хубавите песни. Мама, татко, в живота, за да сполуча уроците отлично в училище ще уча. Щом порасна ще стана архитект ще строя сгради по – хубави от век. Да бъде нашата родина най- прекрасна – от всичките държави по – красива, властна! Автор: Виктория Милчева