Виктория Милчева стихове АРТ

Палави снежинки  падат от  небето. Летят весели  над улиците и  полето. От тях  побелява цялата природа, с Дарлинг и  шейната към  баира водя. Като  пеперудки малките  снежинки гледам  как  се гонят  сред  простора  всички. Всяка  иска  първа  да  достигне  до  земята, за  да  достави  голяма  радост  на  децата. Толко много  са тези малки  балеринки, че цифрите  не  стигат  да  ги преброим  всички. Аз  съм  първолаче, вече  зная  да  броя  до сто, а  белите  снежинки  са повече  от сто и  едно… Палави снежинки  падат  от  небето. Заспиват през  зимата  цветята  в  полето, но  дойде  ли  прекрасна китна  пролет- снежинки, преспи и  партинки готови са...

        Снежинки  нижат  се  навред, танцуват  в чуден  пирует. Падат  усмихнати  в  захлас и правят  дълбоки  преспи  всеки  час. Обичам  бялата  прекрасна  зима. Бой със снежни  топки  пак  ще  има. Задружно от  баира  всичките  деца ще  се  пързаляме със ски и с шейна. Търкаляме  голяма снежна  топка, нея ще превърнем  в чуден Снежко. Ще му  поставим морковче за  нос, две очи, уста и  метла  с поднос. Не си  отивай бяла,  снежна  зима! Весело  хорце  в двора  пак  ще  има, около  нашият  прекрасен Снежко, ще  правим още  снежни  топки Сежко.           Автор: Виктория Милчева

Дядо Коледа хайде при нас ела, със Снежанка и с торба в шейна. Подаръци ти раздай на добричките дечица и ги погали с топла бащина ръчица. Да са живи, да са здрави догодина – румени, засмени до година , до амина! С бележки отлични всички слисах даже писмо самичък ти написах. С весели игри и тържества чудесни не ще забравя книжките и хубавите песни. Мама, татко, в живота, за да сполуча уроците отлично в училище ще уча. Щом порасна ще стана архитект ще строя сгради по – хубави от век. Да бъде нашата родина най- прекрасна – от всичките държави по – красива, властна! Автор: Виктория Милчева

Знаеш ли, откакто свят светува любовта от древни времена царува . След срещи пълни с радост и любов обгърнати от щастие и нежен зов. Две души след вино се опиват и по цели  нощти не заспиват. Гребва т блаженство то с пълни шепи забравят мъки и страдания нелепи. Сърца ранени в живота се събират и топлина та взаимно те намират. Думи тежки понякога се чуват, но обединени душите им добруват. Когато няма на кого да се опрат бариерите от злини сами рушат, за да се почувстваш спокоен и щастлив прескачаш дигите и приятеля лъжлив. Искаш ли ти да се опреш на мъжко рамо и да се почувстваш защитен , радостен само, потърси щастието скрито  дълбоко в твоето тяло то ще премин и  стремглаво през п ампаси цяло. Повярвай в истинската, чиста любов. опианен от   жаждата и нежния зов . Д а цари вечно искрена любов на земята и да носи радост и щастие в сърцата. Автор: Виктория Милчева

Простичкият смисъл на живота е в малките неща. Има моменти, в които се чувстваш уморен. От болката. От липсите. От излишъците. От недадената любов или недадена дума. От човеците, които "наужким" те обичат и държат на теб. Изпитваш Себе си в най-голямата болка, в най-големия недоимък и докато преодоляваш страховете си, се научаваш да търпиш. И да обичаш. Но има и моменти, в които се чувстваш окрилен. От вярата в доброто. И сбъднатите надежди. От тихо доловимото "обичам те". От  прегръдката на любим човек и споделените мигове "щастие". В тези моменти разбираш, че простичкият смисъл на живота е в малките неща: В една протегната ръка. В едно любящо сърце. В усмивката на приятел. В очите на дете. Радвайте се на всеки ден и посрещайте деня с усмивка! Живота е толкова хубав и прекрасен. Нека да имаме един незабравим ден изпълнен с много положителни емоции и моменти! Добрите неща се случват на тези, които вярват. По-добрите неща - на тези, които са търпеливи. Н...

О, живот, тъй тежък си и тъжен. Моя нелека съдба, защо радостта си тръгна. В сърцето ме пробожда предателски ръжен, даже времето, стрелките на часовника върна. За последен път се обеждавам, че любов за добрите хора няма. Аз душата за приятеля давам, а той ме натири в житейската яма. Любовта много често е несподелена, тя понякога само на лист е изразена. За поета обич в сърцето е родена, а с щастие не всички са дарени. Мъка чиста сърцето ми разяжда, защо любовта си тръгна внезапно. Толкова пътища извървях безвъзвратно. Дали щастието отново ще върна? Автор: Виктория Милчева  

Появи се като неканен гост и постави път, а после мост, по който весело, щастливо да премина и всички мъки и неволи да отмина. Страст безумна облива ни двамина рисуваме любовната картина. Телата искат да се слеят в нощта мечтаем заедно да бъдем на света. Един без друг не можем в живота с обич изпълнени търсим изгода. Клетви даваме любовни всеки ден с птиците летиш през морета към мен. Изгарят ми любов и страст сливат се телата ни и твойта власт. Желаем да изградим един нов живот за прослава на нашият български род. Автор: Виктория Милчева