Виктория Милчева стихове АРТ

Живот, защо си тъй непредсказуем? Какво ще стане утре аз не знам? Зовът любовен време е да чуем. За теб живота и сърцето си ще дам. Запазвам мигове и спомени от теб. Съдбата рано от нас те отдели. Смъртта безчинства в нестия вертеп. Отне те от живота и ни раздели. Скъпи хора   напуснаха ме рано. Като ангели нежни отлетяха на небето. Оставя мъката! Тая спомените   само. Липсвате ми! Вие сте навеки в   сърцето! Хора не се   мразете! Правете добро! Всички си имаме път в живота... Бъдете честни! Не правете зло! Щастие да бъде първата ни   нота. Автор: Виктория Милчева

        Затваряме очи при буря  навън, когато се молим и плачем или мечтаем, когато сънуваме приказен сън, и в обятията на любимия играем. Защо всяка вечер ние затваряме очи, когато радостна песен в сърцето наше звучи? Хубавото в живота не се вижда- научи! Усеща се с душата, обляна с любовни лъчи. Сърцето тръпне с обич неустоима – истинската, нежна и безгранична любов. Потъваме в ласки, страст неповторима, така усещам нежна обич и твоя зов. Автор: Виктория Милчева

Август е месец на сбъднатите мечти и надежди. В него запечатваме спомени - сладострастни и вълшебни. Август не бива да остане пропилян - в него съхраняваме спомен - драг и тъй лелеян. В най-красивите моменти ще отпием коктейли и питиета, леденостудени. На плажа усещаме нежен бриз, а вълните галят кожата ни нежна. Ето слънцето палаво пече. Планината цялата е нацъфтяла - берем билки и топим крачета в река бистра и прекрасна. От изворчета пием вода чиста и студена. Насла ждаваме се на прекрасните моменти и пеем песни, не спира смях и закачки хитроумни. Хлапета играят на двора - тичат, скачат и лудуват. Детски смях, игри вълшебни... Ах, месец приказен, чудесен! Звездите, тъй големи, показват ни планинските пътеки. Щурчетата правят още по-приказна вечерта със своите песни, а светулките пронизват мрака със светлинни пътечки. Август ни пленява с красотата си - важно е да запечатаме мига в спомените си. Виктория Милчева

Вървя сред лехите с нацъфтели рози. Тук няма фалш и лицемерни пози. Носи се мирис на нежни цветя и красота, която ме кара да летя. Имам желания и хиляди надежди с чаша вино отмятам болка и одежди. Пирина пее моята лирична песен душата ми по теб лети. Животът е чудесен! Седя и мечтая за деня, когато ще сме двама. Сърцето ми зове те, любими, без драма. Искам телата с постеля топла да обвием, с   целувка нежна глътка вино да отпием. Не искам повече болка и тъга. Ела! Остани при мене навеки сега! Искам да усещам сърцето ти лудо да преживеем двама поредното чудо. Чакам те! Къде се бавиш, мили? Ела! Да те чакам вече нямам сили. Искам със светлина живота ми да озариш. Любов,внимание и нежност да ми дариш. Да почувствам, че отново аз живея, че с   хиляди мечти не спирам да лудея. С чаша руйно вино в буйна младост да отпием първа глътка обща радост. От копнежи тялото ми нежно тръпне. Мрачн...

Докога ще бъда използвана, тормозена? Докога ще бъда самотна и тъжна роза? Не ще пролея и една сълза мимозена. Ще изправяли   снагата в горда поза. Тъгувам аз, но ще намеря жизнени сили и ще тръгна по трънливия и единствен път. По друм стръмен ще мина аз с приятели мили, които болката ще излекуват в родния кът. Вървя напред смело и гледам с поглед дързък,благ. Успехи ще жъна. Аз съм млада и красива. Ще премина успешно   през стръмния висок праг и през мъглата студена, гъста   и сива. Зная пътят ще бъде труден, осеян с мини, с много заложени опасни, страшни   капани. Ще мине време и болката ми   ще отмине, ще заздравеят в сърцето дълбоките рани . Вървя все напред и черпя аз жизненисили, от въздуха, от вятъра ,   от верните   ръце. До мен ще   има обич и приятели мили, които топлят моето изстрадало сърце. Автор: Виктория Милчева