Виктория Милчева стихове АРТ

Появи се като неканен гост и постави път, а после мост, по който весело, щастливо да премина и всички мъки и неволи да отмина. Страст безумна облива ни двамина рисуваме любовната картина. Телата искат да се слеят в нощта мечтаем заедно да бъдем на света. Един без друг не можем в живота с обич изпълнени търсим изгода. Клетви даваме любовни всеки ден с птиците летиш през морета към мен. Изгарят ми любов и страст сливат се телата ни и твойта власт. Желаем да изградим един нов живот за прослава на нашият български род. Автор: Виктория Милчева

Научи ме да летя с птиците навън да не сънувам лоши истории насън. Да те пускам близо под одеялото до мен и да те будя с целувка нежна всеки ден. Научихте да обичаш нежно, страстно и да прескачаш трудностите властно. Да не лъжеш никога в любовта- две влюбени птици да бъдем на съвета. Тъй отминават години, месеци и дни, дано никой, никога да не нарани. Да свирим и да пеем всеки ден и ти тъй нежно винаги да си до мен. Автор: Виктория Милчева

Благодаря ти, нежност за всеки ден, че пълниш го с щастие и радост. Даряваш ме с любов и си до мен- жена единствена, до дълбока старост. Сънувам ли или си до мен? Жадувам ли, за любовта ти всеки ден? Мечтая за живот изпълнен с обич, радост, в щастие да мине нашата младост. Пътувам, прекосявам океани ти с балсам лекуваш стари рани. Чакаш с обич да ме зърнеш окрилен! Влюбено вървиш, вървиш към мен! Обичам начина, по който ми говориш за мен зная, всичко ти ще сториш. До теб на птичи крила долитам нежно да изпълня сърцето ти копнежно! Автор:Виктория Милчева

Благодаря на, Господ всеки ден, че те изпрати със слънцето при мен. Ти носиш радост, щастие, любов и пълниш дните ми с огнен зов. Благословен да е деня, когато ти като зората пред мен се появи. Ръка мъжка, топла ти протегна и щастието до мен незнайно легна. Всеки ден и час бъди до мен да се превърнат дните ни в слънчев ден. Да има много, много радост и безмерна обич до дълбока старост. Автор: Виктория Милчева

За теб да съм слънчев ден- въздухът, водата в изворчето бистро. Искам да съм зората,а ти да си до мен, да изпълзваш сърцето ми с радост чиста. В съня ти да присядам тихо. Да бъда огъня в дни омайни И нежни, топли думи да ти шепна, пламък да запалвам в нощите безкрайни. С обич да те милвам вечно. Да вдишвам твоя огнен зов. Бъди слънцето, бъди сълзата в очите навеки да летим в една любов. Автор: Виктория Милчева