Виктория Милчева стихове АРТ

Кога ще преминем на другия бряг, да прегърнем любовния знак? Нещо душата ми от мъка се стяга мечтая обичта до мене да си ляга. С изгрева да посрещнем радостта. Ето идва към мен любовта! Тя силно страстно ме прегръща и с опиянение към мен се връща. Изчезна от мене тъмнината, има я   само на щастието топлотата. Слънцето влюбено ме огрява и нараненото сърце заздравява. Автор: Виктория Милчева

Горчив е живота, но с теб си приличаме, заедно от миналото се отричаме. В съня си отлитаме до любими места и забравяме за неволи и нашата самота. Отново сме двама тайно сега усещам любовта ти, силната ръка. Погледни, от обич вечна преливаме и с нощта в едно се сливаме. За бъдещето гадаем с надежда и пред страха свеждаме вежда. Кога съня ще свърши някой ден? Ела, по - скоро любими при мен. В преградка страстна ще потънем и щастието двама заедно ще зърнем. Птиците ще ни пеят до забрава Бог на влюбените щастие вечно дава. Автор: Виктория Милчева

Клада е времето. Гласът ми зове! Не затварям прозореца. Радост кълве и изпращаш към мене усмивки, да срещна очите ти зелени и пивки. Притихнала седя и се моля да отмине черната неволя. Да те прегърна силно със страст, да потъна вечно в твоята власт. Недей се бави! Ела, остани при мен! Не виждаш ли идва щастливия ден! С целувка нежна те дарявам и сърцето до теб аз оставям. Люби ме силно, страстно любими! Да дочакаме дни прекрасни незабравими. Облегната на твоето мъжко рамо ще берем плодове от любовта ни само. Автор:Виктория Милчева

Очите са прозорец на душата - истината казват за сърцата. Когато двама слети са в едно потъват заедно в житейското хоро. Не спират сърцата за обич да мечтаят дните спират за бъдеще гадаят... Потъват в руслото на любовното место светът превръща се в страстното гнездо. Живеят щастливи в забрава зло не мислят сред горската дъбрава. Искат заедно да бъдат вечно мили и Бог да ги дарява с обич, сили. Автор: Виктория Милчева