Виктория Милчева стихове АРТ

Знаеш ли какво е за теб любовта - чувство каращо да тръпнат две сърца. Когато двама заедно мечтаят минутите не отминават и играят. Бленуват те за дни  щастливи животът им минава като на картини. На деца превръщат се игриви... Сливат се в прегръдки, страстни, диви. Когато душите преплитат се в едно и изживяват заедно житейското хоро. Когато един без друг те не могат и правят невъзможното да сторят. Ухайните пориви на пролетта изпълват влюбените им сърца. С целувки нежни, страстни, мили огряват лицата им щастливи. Автор: Виктория Милчева

Нощем, когато всичко спи, притварям лекичко очи. Заспивам с хиляди мисли за теб и потъвам  в неповторим копнеж. Не зная какво съм аз за теб – Птица сладкопойна, лекокрила, муза нинфа или самодива може даже да съм твоя дива ... В съня ми тихо се провираш вечер все до мен заспиваш. Спокойна съм дори щастлива, Когато твоето сърце за мен умира. Ти си моята жадувана мечта Обичам те от цялата душа. Ти си къс от моето сърце Носиш радост по моето  лице.   Автор: Виктория Милчева

За теб искам да съм кралица - въздух, вода и  сладкопойна птица. Да съм слънце и звездица нежна - да огрявам душата ти с обич копнежна. За теб искам да бъда през младостта дъжд, топлина и огнен лъч в нощта. Сълза от радост да съм в твоите очи в трудните дни въздишка с омайни лъчи. Искам да съм ритъма на сърцето и пулса ухайно нежен на детето. Искам да съм твоята вечна усмивка нежен порив и мечта омайно пивка. Автор: Виктория Милчева

Искам да ме наричаш с нежни имена. Не искам да бродя навеки сама... Уж си близо, а всъщност си далеч искам да бъда жадувана жена вече. Когато лицето ми с обич зърнеш във пролетен цвят да ме превърнеш. Да хванеш моята ръка с любов да бъда за теб вятър и огнен зов. Огън в сърцето ми вечно да гори да танцуваме влюбени до зори. Навеки в сърцето ти да остана жарптица с радост да хвана. Автор: Виктория Милчева

С изгрева радостта омайна щастие безспир облива двама любов и нежност безкрайна обвива душата ми голяма. Ласки, нежни думи, мили - поднасяш ми букет червени рози. Аромат на обич дава сили и сякаш на криле ме вози. Устни галят като кадифе нашите тела. Дъхът ми спира. Ах, любов по - сладка от парфе ме възнася като фея в ефира. Автор: Виктория Милчева