Виктория Милчева стихове АРТ

Живот, защо си тъй непредсказуем? Какво ще стане утре аз не знам? Зовът любовен време е да чуем. За теб живота и сърцето си ще дам. Запазвам мигове и спомени от теб. Съдбата рано от нас те отдели. Смъртта безчинства в нестия вертеп. Отне те от живота и ни раздели. Скъпи хора   напуснаха ме рано. Като ангели нежни отлетяха на небето. Оставя мъката! Тая спомените   само. Липсвате ми! Вие сте навеки в   сърцето! Хора не се   мразете! Правете добро! Всички си имаме път в живота... Бъдете честни! Не правете зло! Щастие да бъде първата ни   нота. Автор: Виктория Милчева

        Затваряме очи при буря  навън, когато се молим и плачем или мечтаем, когато сънуваме приказен сън, и в обятията на любимия играем. Защо всяка вечер ние затваряме очи, когато радостна песен в сърцето наше звучи? Хубавото в живота не се вижда- научи! Усеща се с душата, обляна с любовни лъчи. Сърцето тръпне с обич неустоима – истинската, нежна и безгранична любов. Потъваме в ласки, страст неповторима, така усещам нежна обич и твоя зов. Автор: Виктория Милчева

Август е месец на сбъднатите мечти и надежди. В него запечатваме спомени - сладострастни и вълшебни. Август не бива да остане пропилян - в него съхраняваме спомен - драг и тъй лелеян. В най-красивите моменти ще отпием коктейли и питиета, леденостудени. На плажа усещаме нежен бриз, а вълните галят кожата ни нежна. Ето слънцето палаво пече. Планината цялата е нацъфтяла - берем билки и топим крачета в река бистра и прекрасна. От изворчета пием вода чиста и студена. Насла ждаваме се на прекрасните моменти и пеем песни, не спира смях и закачки хитроумни. Хлапета играят на двора - тичат, скачат и лудуват. Детски смях, игри вълшебни... Ах, месец приказен, чудесен! Звездите, тъй големи, показват ни планинските пътеки. Щурчетата правят още по-приказна вечерта със своите песни, а светулките пронизват мрака със светлинни пътечки. Август ни пленява с красотата си - важно е да запечатаме мига в спомените си. Виктория Милчева